Дряновски манастир "Св.
Архангел Михаил"
WWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWW
Дряновският
манастир е разположен е в долината на река Дряновска, в красива карстова
местност, на 4 км. от гр. Дряново, на 14 км. от Габрово и на 24 км. от Велико
Търново.
Основан е
в края на 12 началото на 13в., като първоначално се е намирал на около 2 км.
северно от сегашния комплекс.
Средновековната
обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след
пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.).
Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на
свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е
средище на българската просвета и култура.
През 14в.
манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давала подслон на
множество монаси. В края на същия век обителта е разрушена от османците и е
възобновен на ново място в местността "Голям Свети Архангел". И този
втори манастир споделил съдбата на първия.
За
пореден път Дряновският манастир е изграден в края на 17в. на мястото където се
намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка
зимна църква "Успение Богородица". По това време е функционирало и
килийно училище. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен през
1783- 1793г.
През
40-те години на 19в. по времето на игумена Рафаил започнало обновяването на
Дряновския манастир. Били издигнати жилищните постройки, а в 1845г. е завършен
и новия храм. след обновата манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над
90 килии и стаи за гости.
Историята
на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за
национална свобода. В манастирът се намирала една от главните квартири на БЦРК
в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало
е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание
отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител
в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на
многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта
манастира е изгорен, но скоро е възстановен. През 1897г. е издигнат
паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на
бунтовниците.
Приказната
манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните
праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в
скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера
“Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха
(100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и
разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения
от туристи.
Поселищните
и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата
епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на
Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители
са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни
обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В
ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства,
ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите
изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата
възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина.
Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в
територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век
и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна
България – бъдещите владетели Асеневци.
Сегашния
си облик манастирът придобива през 1880г., когато е възстановен след опожаряването
му от турците по време на Априското въстание. От стария комплекс е останал само
храмът и то не в първоначалния си вид. От 3-те купола на църквата е останал
само един. Самата църква е без стенописи с дупки от турските шрапнели в
зидовете, съзнателно оставени за да напомнят за героичната борба на българите
по време на априлските събития. Подобно на редица други манастирски църкви от
средата на 19в. храмът най-вероятно е имал три купола - два над наноса и един
под олтара. През 30-те години на 20в. към западната стена на църквата е
прилепена камбанария, а към северната - аркиран притвор.
До
портата на Дряновския манастир се намира продълговата стопанска сграда
изградена от камък и дърво. Сградите от западната страна на двора са с високи
цокълни етажи и тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и
през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. Непосредствено до
църквата се издига двуетажната игуменарница, а същинският стопански двор остава
на юг от църквата.
В
Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от всички
исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера
Бачо Киро. В манастирът се помещава и експозицията "Археология и
Възраждане" на историческия музей на Дряново, която запознава с
историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Дряновският
манастир разполага и със скромна изложба от икони, поместена в малка сграда
близо до църковната камбанария. Светата обител е един от 100-те национални туристически обекта на БТС.
Паркинг: 5лв/час - автобус
2лв/час - автомобил
±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±W±
Няма коментари:
Публикуване на коментар