Манастирите в България: Храм-паметник "Рождество Христово", Шипченски манастир

Храм-паметник "Рождество Христово", Шипченски манастир

WWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWWW

Храм-паметник "Рождество Христово" – известен още като Шипченския манастир се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.

Манастирът е построен в периода 1885 – 1902 г. върху земя подарена от жителите на близкото селище Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война.
Средствата за построяването му са събрани чрез дарения в Русия, но и в България, по инициатива на Олга Скобелева, майка на руския пълководец генерал Скобелев. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли. Строежът се осъществява от майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия и местни майстори.

Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.

Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност" и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.

На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27 септември 1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия.

Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. Дърворезбованият иконостас е от липово дърво с позлатена дърворезба. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора Атон.

В черквата посетителите могат да видят 24 мраморни плочи с имената на 18,491 руски воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък.